Нощ кюмурена усука
столицата с чер саван,
по прозорците зачука
вятърът като пиян.

Нощ кюмурена усука
столицата с чер саван,
аз мечтая си от скука,
аз самин съм с моя блян.

Ей снежинките извиха
танец шеметен навън,
странни ме мечти смутиха
и изчезна вече сън.

Думба-лумба, хайде хоп,
ледна стая като гроб.

Аз, изтегнат на кревата,
спомням си за онзи ден,
аз припомням си, когато
пръв път беше ти до мен.

Аз мечтая тънки устни,
аз мечтая си за теб,
аз бленувам гозби вкусни,
пак бленувам топъл хляб.

Че безспирно пак стомаха
и червата водят спор,
аз, треперящ от уплаха,
слушам страшния им хор.

Думба-лумба, хайде хоп,
днес фасул, а утре боб.

Твоите хубави крачета,
твоите обли рамена,
две угоени свинчета
с чудни мелнишки вина.

С тези палави очички
озари ме миг поне —
и забравя-ще, душичке,
че съм с празно портмоне.

Ех, изпихме хонорара!
Нищо! До-ще скоро нов,
кеф и бира ще докара,
ще докара и любов!

Думба-лумба, хайде хоп,
но сега съм с празен джоб!



Стихотворения (1917)


HS Всички права запазени. Позоваването на източника е задължително.