Но с уплаха очевидна
взе в ръце албума той:
„Вместо работа солидна
туй да върши зетът мой?!”
И зачете той тревожно
рожбата на своя зет,
гледа мрачно, осторожно
всяка дума, всеки ред.

Той чете, чете полека
и от бръчкаво чело
бяга леко надалеко
грижата за бъдно зло.
Махнал всякаква тревога,
махва зетовий сонет
и провиква се към бога:
„Слава теб!... не е поет!”



Прев. Ведбал

Стихотворения (1917)




HS Всички права запазени. Позоваването на източника е задължително.