Нека последните дни да прекараме
с песни, вино и жени,
нека ний шумен живот да покараме
в тези останали дни!

Скоро ще гледаме ний на цивилните
с завист нескрита, с тъга.
Хвръкнат ще скоро и тези умилните
румени женски лица!

С горест ще спомняме ний ученичките,
техните нежни слова,
нощните срещи, разходки в горичките,
хвръкне ще всичко това...

Скоро мечти ще ни бъдат слугините,
по тях кръвта ще кипи.
Що да се прави, таквиз са годините.
а пък сърце не търпи.

Хайде, другари, дигнете стаканите,
нейте, пирувайте днес!
Може да трябва и ний из балканите
също да мреме със чест!



Стихотворения (1917)



HS Всички права запазени. Позоваването на източника е задължително.