Дявол знае откъде
над престолния ни град
неусетно долете
златодрехий листопад.

И донесе ранна смърт
на градинский маскарад.
Спряха песни и смехът
отпътува в безвъзврат.

В джоба ми прилегна мрак
и повея остър хлад,
т. е. се довлече пак
и паричен листопад.

На великите мъже
стихва спорът в Петроград,
чрез куршум или въже
чакат своя листопад.

Офанзивният синьор
пак превил е нещо врат,
че след непосилний зор
дойде тъжен листопад.

Джон Бул и Поанкаре
тоже пръскат се от яд,
че и къмто тях дойде
опърничав листопад.

Дявол знае докога
сред безумний този свят
ще върти така коса
человешкий листопад!...

Ти, мамзел, веч окротне,
липсва старият инат!
Вярно ли е, или не,
че си в своя листопад?


Стихотворения (1917)


HS Всички права запазени. Позоваването на източника е задължително.