Тлъста слугиня пред своя задирник
с беличко шалче безмълвна стърчи.
Млад ординарец пък, вечен немирник,
праща й светли целувки — лъчи.

Праща той сетни целувки въздушни,
тя червенее пък цяла от срам,
взори не вдига, но сякаш си шушне:
—Гледай, симпатио, още насам.


Стихотворения (1917)




HS Всички права запазени. Позоваването на източника е задължително.