Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2012 01:33 - МАЛКИЯТ ХРИСТО
Автор: smirnenskihristo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1946 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.10.2012 15:37


Ние с Христо сме деца на двама брата – Андон (Доне) 1 и Димитър2 (Мицо) Измирлиеви. Израстнахме в една къща. Аз съм по-голяма сестра със седем години от него и помня някои моменти от детинството му.

Когато Христо беше три-четири годишен, след едно боледуване трябваше да пази стаята. Тогава освен другите домашни и аз се забавлявах с него. Разглеждахме картинки, нареждахме карти за игра, но най-голямото забавление бяха приказките. Христо извънредно много обичаше да слуша приказки и да ги преразказва свободно. Любимите приказки, които слушаше от баба Марча – майка на бащите ни – бяха „Тримата братя и ламята”, „Пепелаш Мара”, „Пашам Стафидка” и много други. Приказките, които слушаше от баща си, съчинени лично от него, бяха: „Иван се раздвоил на пиян Иван и трезвен Иван”, „Ерфенето на комшиите” и други. Последната приказка Христо преразказваше, като украсяваше изразително моментите, така че съседките, които го слушаха, се заливаха от смях. Аз му четях приказки, но кои точно – не си спомням.

Нашата баба обичаше да употребява пословици и поговорки, които Христо повтаряше често.

Ето някои, които помня: „Коня не видяла – нозе размахала”, „Карай лудо – по лудо”, „На теб хатър – на мен кахър”, „Бясна коза – прясна рана”, „Мързелива жена – тежка работа.”

Баба обичаше да ни разказва приказки и да пее песни. Легнали в малката вече за тях люлка, Тома3 и Христо молят баба да ги приспи с песни. Баба не отказва.

Тя запява: „Бегала, бегала, мале, мома Боймичанка”.

-          Защо е бягала, мале – обаждат се Тома и Христо.

-          Кусурче имала, фустанче нямала.

Баба запява за Калеш Дафка. Пее баба и пропуска.

-          Бабо, бабо – обажда се Христо. – Дафка не си взела бохчичката....

Баба не смееше да пропусне нито един момент от песента, която Тома и Христо бяха научили наизуст.

Христо доброволно и самичък не желаеше да ходи на забавачница, но братовчедка ни Невена4 много настояваше. Христо тръгна на забавачница много рано. При черквата „Св. Атанас” имаше добре уредена забавачница с много хубави принадлежности по Фрьобеловата метода5 . Учителка в забавачницата беше братовчедка ни Невена Измирлиева. Дода6 Невена много обичаше Христо. Винаги го взимаше със себе си, когато отиваше в забавачницата. Христо леко и бързо бе заустил стихотворения, песнички, диалози и приказки: „Мишки, мишлета, проклети”, „Лежи, спи, зайченце в ямата”, „Тъй гукат гълъбите”, „Гълъбче сивичко”.

Всичко, което четяхме с Тома, и Христо слушаше или четеше. Той знаеше наизуст много уроци, стихотворения и песни, научени от нас. Христо бе научил цялото стихотворение „Пребито псе” 7 от Иван Вазов и го декламираше с чувство и нажалени очи.

Качен на върха на високата „трънкослива” в нашата градина, Христо наизустяваше уроците от буквара си във вид на песен или декламация.

Христо обичаше много животните. Имаше си бяло кученце на име Бальо. Със същото име и ние наричахме Христо. Отглеждаше и два керкенеза – птица, която много често се среща по нас, подобна на ястреба. Керкенезите Христо наричаше „Кирчо” и „Кирана”. Той ги хранеше с месо, черва, хляб и остатъци от яденето. Беше ги почти опитомил. По цели часове той се занимаваше с Бальо и керкенезите, като им разправяше нещо. Под стрехата на трема ни имаше гнездо на ластовички. Христо наблюдаваше отглеждането на малките ластовичета с особено любопитство. С жив интерес наблюдаваше начина на храненето на малките. На едно от овощните дървета в градината ни бе свила гнездо една пъстра сладкопойна птичка. Тя измъти мънички пиленца. Всички се радвахме на певицата и нейните малки. Но един ден се случи беда. Сивият котарак успял да улови птичката. Всички наскачахме тревожно. Баба с мотовилката подгони котарака, но той се изгуби към зимника. Всички бяхме разтревожени. Христо заплака с глас. Това беше през ваканцията, когато той бе завършил първо или второ отделение. Един ден Христо, седнал на старата стълба, нарисувал сливата с гнездото и написал нещо за случката със стария котарак. Това обърна внимание на по-големите и тази проява, както и други такива, бяха съобщени с писмо на дядо поп8 и вуйчо Владо9 в София.

Знаменито беше прощаването на Христо с всички негови любими предмети преди заминаването му за София: с Бальо, Кирчо и Кирана, с ластовичките под стряхата, с тръкосливата и др. Той говореше на всеки предмет въодушевено и ентусиазирано, като одухотворяваше и неодушевените предмети.

Христо възпроизвеждаше всичко, което му правеше впечатление. По подражание на представленията, в които взимахме участие и ние, и братовчедките – Катерина10, Невена, сестра ми Райна11 и аз, Христо събираше махаленските деца в стария дюкян – някогашна обущарница на дядо Христо. Там баба Марча бе нагласила разбой, който бе окупиран от палавата чета. Разбоят беше сцената, върху която Христо се качваше и забавляваше публиката, като даваше „театро”.

Турците празнуваха много тържествено „дунанма” 12. Тогава дюкяните по цялата чаршия бяха украсени с книжни ленти и цветни кандилца. И двете сладкарници на брат ми Аспарух13 и на чичо Мицо бяха украсени с разноцветни ленти. Чичо Мицо изработваше сам един фенер, нещо като първобитно кино. Изрязваше картини, които представяха турска сватба: свирачи, файтон с булка, файтони с ханъми. Картините нареждаше във фенера последователно. Фенерът се въртеше и картините се сменяваха една след друга. След свършване на „дунанмата” Христо, Тома и цялата дружина пренасяха лентите и фенера в стария дюкян, до портата на къщата ни. Дюкянът се украсяваше грижливо и дунанмата се празнуваше втори път.

Христо беше много наблюдателен. Когато отивахме на разходка, той отбелязваше из пътя пунктове, които повтаряше на връщане: „Гущерова дупка”, „Кучелаево място”, „Птичено гнездо” и др.

Тримата братя Андон, Иван и Димитър Измирлиеви са имали обща бакалница. След като се разделили, нашият баща Андон повикал майстор сладкар от Солун, който подредил витрина с разни сладки и торти, представляваща „Беяз куле” 14  в Солун. Така започнало първото сладкарство в нашия град Кукуш. Една сладкарница имаше чичо Мицо на чаршията, близко до къщата ни, и друга – брат ми Аспарух, срещу черквата „Богородица”. Сладкарството ни даваше големи занимания. През дългите зимни нощи ние чукахме и чистехме ядки от орехи, бадеми, лешници, необходими за работата. От орехите приготвяха ореховки и баклави, от бадемите приготвяха бадемови бонбони и чрез преса изваждаха прясно бадемово масло, което се употребяваше като лекарство, предимно за малки деца и кърмачета. От остатъците на бадемите изработваха много вкусното „бадем измеси”. Брат ми Аспарух и чичо Мицо приготвяха у дома много хубава баклава от нула брашно и прясно масло. Баклавите изискваха фина и продължителна изработка на ръка. През това време всички бяхме на работа. Нашата майка навиваше прежда за килимите, които изработваше и продаваше в Солун. Стринка Елисавета15  плетеше или шиеше. Сестра ми Райна, която ми беше учителка в IV отд., шиеше по-модерни дрехи на децата, бельо за четниците. (Много моми из града шиеха дрехи и бельо за четниците). Приказките, басните, гатанките и пословиците нямаха край. Чрез тях се осмиваха мистичните и религиозни предразсъдъци, страховитостта и пиянството. Четяха се и много романи. Най-често четеше сестра ми Райна. Помня следните романи: „Парижката св. Богородица” 16 , „Скитникът евреин” 17, „Граф Монте Кристо” 18,  „Свършекът на света” 19, „Клетниците” 20и други. Героите на романите се знаеха от всички у дома. Брат ми Аспарух и чико21  Мицо четяха същите или други романи в сладкарниците в свободното време. Много ясно помня речника за непознати думи, написан с „патладжанлия мюрекеб” – лилаво мастило, който речник бе преписвал чичо Мицо. Романите, които четяхме с Тома и Христо, бяха следните: „Царският син и просячето” 22 , „Младият лорд Фаунтлерой” 23, „Оливер Твист” 24, романи от Майн Рид, детски списания и книги, сп.”Младежко четиво” 25, за което бях абонирана и което разглеждахме и проучвахме с внимание. Това, което четяхме ние, по-големите, слушаше и четеше най-внимателно и Христо.

Христовата майка ни разказваше римувано „Рибка златоперка”, която приказка бях запомнила и разказвах на по-малките.

В нашия град при тържествени случаи, траурни и др. Имаше обичай да се вари и раздава жито в големи тепсии. Еснафите на своя патронен празник също така раздаваха в черква жито. Житото бе украсено с бонбони и фигури. Украсата на житото изработваше предимно чико Мицо. Той събираше от градината карамфили и други цветя, рисуваше ги на листа във вид на венец, прекопирваше ги на тънък картон и така изработваше шаблон. Слагаше шаблона върху житото и насипваше изрезките с разноцветна захар. Изрязваха се и букви, и цифри. Това занимание привличаше много нашето внимание. Сестра ми взимаше участие при изработването на шаблоните, а Тома, Христо и аз насипвахме захар в изрезките.

За Великден в сладкарниците изработваха големи яйца, които също украсяваха с цветчета. Ние, децата, си изработвахме такива яйца от глина.

През пролетта чистехме дръжките и костилките на вишните, от които приготвяха в сладкарниците вишнов сироп и вишново сладко, или обелвахме портокалови кори, от които приготвяха захаросани плодове и сладко.

През време на тези занимания ние се подсладявахме от ядките на бадемите, орехите, от обелените портокали, от вишните. Вечер с нетърпение очаквахме тепсиите от продадените баклави. След вечеря грабехме с лъжики сиропа и коричките.

Помагахме на баба при отглеждането на копринени буби. Късахме черничеви клончета от дългите пръти, люпехме лико от прътите, завързвахме пръчките и ги подреждахме в градинката.

През летните горещи дни, седнали на сянка под дърветата в градината, ние чукахме и чистехме ядки от кайсии и зарзали и ги продавахме на търговци. В тази детска търговийка взимаше участие и Христо, но скоро се отегчаваше. Покатерваше се на смокинята, береше узрелите плодове, ядеше и ни донасяше. Това занимание повече му харесваше. Когато пеехме „Се скарали гърци, българи”, закачливият Христо запяваше от дървото – „Се скарали Мария и Тома”, „се скарали Марча и Дона.”

Когато вечер се прибираха чико Мицо и брат ми Аспарух, посрещахме ги весело и с уважение. Те двамата най-напред разговаряха помежду си за работите в дюкяните и някои новини през деня. След вечерята беше много весело, особено срещу празник. Чико Мицо свиреше на хармоника и пееше. След него и ние пеехме в хор. Ето песните, които той свиреше и пееше: „Се събрали, се набрали, до три краля, до три баня”, „Крали Марко от Прилепа”, „Млад Енкула от Солуна”, „До кога, братя мили българи, до кога гърци ще ни тъпчат, чрез своето фенерско духовенство”, „О, мой боже, прави боже”, „Татунчо страшен хайдутин дошел на гости у майка”, „Сбирайте се моми, момци и млади ергени”, „Развивай, горо, Малеш планино, ке мине Делчев войвода”, „Сам излезох на поле широко”, „Плети моме, руса коса” и най-после „Ако не ме вземеш, Доне мамино”. На последната хороводна песен ние играехме хоро.

Наставаха и тревожни дни в къщи. Седнали под смокинята, която бе разперила широките си листа над двора, чико Мицо, брат ми Аспарух и сестра ми Райна разговаряха нещо тайно и много загрижено. Сестра ми избродира тайно знамето на четата на Кръстьо Асенов26 . Знамето занесе на четата лично Ана Малашевска 27  от Дупница, учителка в нашия град. Четата беше заградена от аскера в Арджнаския гьол28 .  Дюкянът на брат ми Аспарух, гдето се събираха неговите другари младежи, беше заподозрян. У дома направиха обиск. Копието от знамето, което беше изработил чико Мицо, беше зад огледалото. Но за щастие турците не го откриха. От задната порта, откъм зимника, вечер се изпращаха въоръжени хора. Всичко това ставаше тайно от децата, но аз като по-голяма, разбирах. Скоро след това брат ми, заедно с много младежи, беше арестуван. Завързани със синджири, те бяха откарани до гарата пеш, а след това – с влака до Солун и бяха затворени в Беяз куле. Ние ги изпратихме до гарата с плачове. Престанаха у дома песните и веселието. Майка ни често отиваше в Солун и се връщаше разтревожена.

Брат ми Аспарух беше на два пъти арестуван от турците.

През време на Балканската война Христо беше се завърнал от София и продаваше вестници между войниците. Той не беше обикновен вестникопродавец, знаеше съдържанието на статиите и ги обясняваше на заинтересуваните купувачи.

Помня Христо като ученик в Техническото училище. С голяма грижливост и внимание чертаеше с туш триъгълници и най-старателно ги прибираше в блока.

През август 1915 г. дойдох от Дупница в София по работа. Пристигнах вечерта в тяхната квартира на ул.”Осогово”. По това време липсваше осветление изобщо. У тях беше тъмно. Щом се обадих, чико Мицо не знам откъде, донесе запалена лампа. В малката стаичка стана светло. Христо лежеше на дървен одър. Върху юргана му бяха разхвърляни книги, вестници, тетрадки, листчета. Усмихнат, той се здрависа сърдечно с мен, грабна запалената лампичка и я окачи над леглото си. Докато ние разговаряхме за Тома, който беш в Цариград, Христо бързо преобръщаше вестниците, книгите и листчетата и пишеше нещо в тетрадката си. Христо използваше светлината на малката газена лампа, която му липсвала преди.

През есента на 1918 г. Христо дойде в Горна Джумая и ни гостува 1-2 дена. Замина за Левуново, гдето Тома беше болен в лазарета29. През това кратко престояване Христо създаде голяма радост на 5-годишния син на сестра ми. Те станаха добри приятели. Христо пъхна Бориславчо в своите чизми, нахлузи фуражката върху малкия човек и така го нарисува много сполучливо. Сестра ми Райна пазеше дълго време този спомен от Христо.

През есента на 1920 г. Христо взе билети за театър. Из пътя беше много любезен с всички ни. Гальовно прегърна майка си и весело разсмиваше всички. Щастливата майка го поглеждаше засмяно и мило. В театъра Христо най-сериозно ни обясняваше моментите.

Моята майка и стринка Елисавета живееха като етърви в една къща 18 години, без да запомним ние, децата, или съседите някаква разправия. Те взаимно си помагаха при отглеждането и възпитанието на децата. Разболееше ли се някое от тях, двете майки бяха на пост. Останали сираци от ранна възраст, брат ми, сестра ми и аз не почувствахме сиромашката мъка под грижите на нашата майка, под ръководството на чико Мицо и особената обич на милата стринка Елисавета. В нашата скромна, прихлупена къща имаше демократичност, обич, взаимно уважение. Груби обноски, лъжи, кражби, пиянство не се допускаха.

 

 

Мария Андонова Измирлиева

 


Б е л е ж к и

1  А н д о н    Х р и с т о в   И з м и р л и е в – най-големият брат на Димитър Измирлиев.

2  Д и м и т ъ р   И з м и р л и е в  - баща на поета. Роден около 1866 г. в Кукуш. Останал от малък сирак, едва завършва IV отделение. Извънредно любознателен, той се увлича в четене на книги. Има и своя библиотечка. Интересът му към художествената литература не го напуска до последните дни на живота му. Особено много обича народното творчество. Увлекателно разказва народни приказки, които творчески изменя. Голяма склонност има към рисуване. При възпитанието на своите деца си служи с много народни поговорки, остроумия и хумор. Освободен от религиозни предразсъдъци и прогресивен за времето си, той оказва голямо влияние за правилното развитие на децата си.

Димитър Измирлиев още от като младеж взима участие в борбата на кукушани против католическата уния, за която лежи в Солунския затвор. След това участва във ВМРО Кукуш, основана от Гоце Делчев. По-късно съчуства на комунистическите разбирания на своите деца и до последния час на живота си проявява жив интерес към борбата на работническата класа против фашизма. Умира на 16 май 1943 г.

             
3  Т о м а   Д и м и т р о в   И з м и р л и е в  - по-голям брат на поета, роден през 1895г. в Кукуш. Основно образование получава в родния си град, средно – в Битоля и Цариград, където изучава добре турски език, отчасти персийски и арабски.

Тома Измирлиев е талантлив поет-хуморист. За пръв път печата в края на 1913г. в хумористичните списания с псевдоним Голголенко. Пише стихове, разкази и фейлетони. Неговото перо е саркастично, жигосващо. В своите произведения той страстно изобличава недъзите на буржоазния строй.

Тома Измирлиев преди Смирненски се оформя като комунист. Член е на Комунистическата партия и с преданост изпълнява възложените му от нея отговорни задачи. Смирненски израства под непосредственото влияние на своя по-голям брат, който оказва благотворно въздействие, както за литературното израстване, така и за идеологическото избистряне на поета. Двамата братя сътрудничат в едни и същи списания, а някои от тях като „Българан”, „Маскарад” и др., заедно редактират. Особено голяма е заслугата на Тома Измирлиев по събирането и издаването на пръснатото в много списания и под различни пседовними творчество на Смирненски. През 1932/33 г. под редакторството на Тома Измирлиев и Тодор Боров за пръв път бяха събрани и издадени три тома избрани творби от Христо Смирненски.

Тома Измирлиев е един от редакторите на сп.”Звънар”. От него са издадени книгите: „Премеждия” – 1930 г., „Смях и злъч” – 1931 г., „Хумор и сатира”, „Разкази и фейлетони” – 1947 г. Най-известни негови псевдоними са Фома Фомич и Любичек. Тома Измирлиев почина през 1935 г.

4  Н е в е н а   И в а н о в а   И з м и р л и е в а – родена към 1885 г. в Кукуш, първа братовчедка на Смирненски. Завършва гимназия в Солун, после учителства в родния си град. През 1925 г. емигрира заедно с мъжа си (Георги Тодоров) и брат си (Борислав Измирлиев) в Съветския съюз, където умира по време на отечествената война.

5  Ф р ь о б е л о в а т а   м е т о д а – на името на немския педагог Фридрих Фрьобел, който въвел обучението на децата в детски градини.

6  Д о д а   -  кака – на кукушки диалект.

7 П р е б и т о   п с е – стихотворението е печатано за пръв път в библиотека „Св. Климент”, кн.4, I. 1889г, Средец.

8  Д я д о   п о п -  Атанас Кръстев – дядо на поета по майка. Роден в с.Боровец, Охридско, към 1947 г. Завършва на свои разноски семинария в Белград. Научава немски език във Виена. Атанас Кръстев е с голяма култура за времето си и говори много увлекателно. Автор е на две книги: „Кратко православно богословие” – Ямбол, 1902 г. и „Три слова”, 1903 г. Като свещеник и учител той винаги застава на страната на онеправданите и се бори в тяхна защита, поради което спечелва омразата на висшето духовенство и често бива уволняван.

Драган Зографов, ученик на Атанас Кръстев, пише за него:

„Беше петък. В междучасието след първия час узнахме, че учителят Иван Цоков бил уволнен. (Заради една реч, произнесена на празника „Кирил и Методий”, бел.р.). Като кошер пчели се струпахме учениците от всички класове на двора и не искахме да влезем в клас, когато удари звънецът. Безполезни се оказаха увещанията на дежурните учители и на самия директор. Викахме с пълни гърди: „Върнете ни учителя.” В учителската стая учителите спореха високо, дори се караха. Повечето от тях, и особено добродушният и уважаван от всички свещеник Атанас бяха взели страната на своя колега и изпратиха с подписите си телеграма до екзарха. Не след дълго се получи нова заповед, с която се уволняват всички подписали телеграмата.

Добродушният свещеник е бил принуден да напусне Македония и замине за София, гдето се установява свещеник при гробищата...” (Из спомените на Драган Зографов, чийто ръкопис се намира в Института за литература при БАН).

Смирненски прекарва две години (1908 – 1910) при своя дядо. Атанас Кръстев със своята безкористност, честност и правдивост оказва силно влияние върху поета и детските му години. Той умира при операция във Виена през 1910 г.

9  В у й ч о   В л а д о – Владимр Попанастасов – вуйчо на поета. Роден е в Охрид към 1884 г. Завършва гимназия в Битоля и правни науки в Софийския университет. Той е поет-хуморист. Сътрудничи в сп. ”Българан” и др. хумористични списания с псевдонимите: Пепо и Владимир Ястребов. Пише стихотворения и разкази. Има отрицателно отношение към фердинандовата политика и с остър сарказъм бичува монархическия институт в България.

Издава книгата „Легенди” – 1908 г. Автор е на поемата „Лечо”, част от която е напечатана в сп. „Листопад”, год. 1, кн.6, 1913 г.

Смирненски като ученик в прогимназията живее две години в непосредствена близост със своя вуйчо, който оказва благотворно въздействие върху неговото духовно развитие.

Владимир Попанастасов се обявява рязко против Междусъюзническата война и заради едно негово изказване го изпращат на първа боева линия. На 20 юни 1913 г. пада убит при Лахна.

10  К а т е р и н а  И в а н о в а   И з м и р л и е в а – родена през 1882 г. в Кукуш – братовчедка на Смирненски, жена на Тодор Паница – македонски войвода с прогресивни разбирания, убит подло през 1925 г. в Бургтеатър във Виена от агентка на михайловистката фашистка банда.

11 Р а й н а   А н д о н о в а   И з м и р л и е в а – родена през 1884 г. в Кукуш – братовчедка на Смирненски. Завършва гимназия в Солун, после учителства в родния си град. Учителка на Смирненски в основното училище, тя отблизо следи и насочва духовното развитие на поета. Умира през 1949 г. в Благоевград.

12  Д у н а н м а – тур. – празник с увеселение.

13  А с п а р у х    А н д о н о в   И з м и р л и е в – роден в Кукуш през 1881 г. – братовчед на Смирненски. Активно участва в македонското освободително движение.

14 Б е я з   к у л е -  стара венецианска кула на брега на Солунския залив, която турците обръщат в затвор за политически затворници. Наричат я Канлъ куле (Кървавата кула). Тук е лежал Аспарух Измирлиев – братовчед на Смирненски.

15 Е л и с а в е т а   Д и м и т р о в а   И з м и р л и е в а  - майка на поета. Родена в с.Боровец, Охридско към 1871 г. Завършва III клас в Солунския девически пансион. Проявява интерес към граматиката, историята, географията. От нея децата й научават основните граматически и правописни правила.

Елисавета Измирлиева е жизнерадостна, с благ характер, силна воля и винаги бодър дух. Тя посреща с твърдост всички нещастия и е моралната опора на семейството.

От нея Смирненски е наследил своята жизнерадост, бодрост и несломима енергия.

Елисавета Измирлиева почина на 20 април 1951 г.

16  П а р и ж к а т а   с в. Б о г о р о д и ц а – роман от В. Юго. За пръв път преведен у нас през 1890 г. Превел Д. Х. Иванов.

17  С к и т н и к ъ т   е в р е и н – роман от Евгени Сю. За пръв път преведен у нас през 1889 г. Превел Д. Х. Бръзицов.

18  Г р а ф   М о н т е   К р и с т о – роман от Ал. Дюма. За пръв път преведен у нас през 1888 г. Превели Г. Пенчев и Х. Генадиев.

19  С в ъ р ш е к ъ т   н а   с в е т а – роман от Фламарион. За пръв път преведен у нас през 1894 г. Превел Д. П. Консулов.

20  К л е т н и ц и т е - роман от В. Юго. За пръв път преведен у нас през 1888 г. Превел Д. Х. Иванов.

21  Ч и к о – чичо – на кукушки диалект.

22  Ц а р с к и я т   с и н   и   п р о с е к ъ т  - роман от Марк Твен. За пръв път преведен у нас през 1897 г. Превела Антонина Вълкова.

23  М л а д и я т   л о р д   Ф а у н т л е р о й – роман от Ф. Бърнет. За пръв път преведен у нас през 1895 г.  Превела Йордана Арнаудова.

24  О л и в е р   Т в и с т – роман от Чарлс Дикенс. За пръв път преведен у нас през 1899 г. Превел Д. Мирчев, Казанлък.

25  с п. М л а д е ж к о   ч е т и в о – отнася се за сп. „Младежка библиотека” – месечно илюстровано списание за книжнина и наука за юноши. Редактор Н. Станев, Ив. Кепов, Н. Беловеждов. Излиза от 1904 г. до 1907 г. В него се поместват статии предимно из областта на естествознанието.

26  К р ъ с т ь о   А с е н о в – братов син на Хаджи Димитър. Предан революционер, безстрашен борец против върховистите. В навечерието на Илинденското въстание той е войвода на сборна кукушка чета от 300 души. Убит предателски в 1903 г. от врагове на македонското освободително движение. Името му е популярно сред кукушките граждани и е обичан от тях.

27  А н а   М а л а ш е в с к а – родена в Дупница, дъщеря на Никола Малашевски, близък другар и съратник на Гоце Делчев. Учителства в Кукуш. В навечерието на Илинденското въстание 1903 г. тя занася знамето на четата на Кръстьо войвода и остава в четата.

28  А р д ж а н с к и   г ь о л –  езеро, югозападно от Кукуш. Сега не съществува.

29  През август 1918 г. Тома Измирлиев заболява тежко на фронта от пневмония и малария. Дълго време лежи в една военна болница в Левуново. Смирненски, който по това време е юнкер, по решение на близките, взима отпуск, за да посети болния си брат. Към средата на септември с. г. той заминава за Левуново. По същото време се отбива и в Горна Джумая.

 

 

HS Всички права запазени. Позоваването на източника е задължително.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: smirnenskihristo
Категория: Поезия
Прочетен: 72220
Постинги: 22
Коментари: 2
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031