Спомням си как изглеждаше Кукуш преди Балканската война. Когато пътникът влизаше в града от изток, трябваше да върви по широк коларски път, покрит с мека възчервеникава пръст. Наближеше ли града, пътят пресичаше висок почвен насип и пътникът се загубваше там, не виждаше нищо наоколо. Тоя път беше известен като "дълбокия път". След като пътникът излезеше от насипа, до града оставаха само няколко стотин метра. Вдясно, всред широк пояс от ниви, почваше хълмистото възвишение "Свети Георги", което се възвисяваше над града чак до полите на Круша планина.

Когато пътникът влезеше в града, първата постройка, която виждаше, бе Мияловата воденица. След това следваше един турски чифлик - голямо празно място с няколко селскостопански постройки откъм пътя, а отдясно се нижеха занаятчийските работилници - колари, ковачи, налбанти. От двете страни на главната улица се редяха търговските заведения. Това беше чаршията. Най-напред в права посока тя се разширяваше в голям площад при "Гемеджиев кладенец", с голямо брястово дърво до него и няколко салкъма. Под тоя именно бряст делничен ден, когато работата беше слаба, дюкянджиите от махалата се събираха да коментират събитията на деня. Малко по-надолу от "Гемеджиев кладенец" улицата правеше чупка под прав ъгъл, разширяваше се в широка чаршия и оттам почваше пазарът. Пазарен ден тук беше истинско гъмжило от хора - българи и турци от околните села, дошли да направят своите покупки и да предложат своите произведения. От двете страни бяха наредени търговски и занаятчийски дюкяни - фурни, халваджийници, гостилници, кундруджии и т.н. Улицата стигаше пазарския кладенец, после се спущаше надолу към рибния пазар, към стария кладенец, със старото голямо маслинено дърво - единственото маслинено дърво в града. Оттам вляво се отделяше шосето за гарата, а вдясно почваше "мерата" - много голям площад, на който ставаше пазарът за коне и добитък. В дъното на тоя площад се намираше градската градина (Миллет бахчеси). В тая именно градина беше салонът, в който учителите и учениците, които се учеха в гимназията в Солун, през училищните ваканции даваха своите представления. Вдясно от градската градина се намираше католическият девически манастир - "калугерите", както го наричахме ние.

Улицата следваше към запад, минаваше покрай Тодоровата воденица, покрай други дюкяни и работилници и излизаше до гробищата. Оттам почваха градските лозя, а пътят продължаваше към околните села. Шосето за гарата минаваше покрай дюкяни и занаятчийски работилници, стигаше до Бичовата воденица и казармите, а после сред ниви продължаваше към гарата.

Около тая централна артерия, която беше и път, и улица, бе разположен градът, вдясно - по първите възвишения на хълма "Свети Георги", а вляво - към полето. Оттук почваха нивите и черничевите градини, излизаха и няколко пътя, водещи към околните села.

Тая централна артерия още в самото начало беше павирана с груб калдъръм, вглъбнат в средата. При силни дъждове, за наша най-голяма радост, по средата на улицата протичаше малка река, която ние преграждахме и правехме вирове.

Къщите на града бяха малки едноетажни постройки, най-често етаж на партера и етаж над него. На първия етаж отпред имаше голяма полата (дълъг коридор), в дъното на която бяха стаите. Отпред коридорът беше обграден само с обикновен пармаклък, без прозорци. Още от ранна пролет семействата спяха на тая полата, а стаите се използваха само през зимата, която тук е краткотрайна и много мека. Постройките бяха с оригинална архитектура, интересни и удобни за живеене при местните климатически условия.

Последните години по-състоятелните наши съграждани бяха почнали да строят къщи "по план". Планът се изработваше от местен майстор-марангоз. Тия къщи правеха впечатление на по-богати постройки, но те нямаха оригиналната архитектура на старите къщи. Новите постройки бяха предимно около главната улица. Нови къщи имаше и в турската махала, строени от по-багатите турци.

В тоя град живееше дванадесетхилядно население. Към 2500 къщи бяха български и само 200 турски. Българите държаха високата част на града, а турците - долната част, към чешмата Пашица.

Кукушани бяха будни, предприемчиви, пристрастени към новите обществени течения, веселяци, премного критични, самостоятелни, закачливи и с много силно развито чувство за хумор.

Предприемчивостта се изрази в редица стопански инициативи, които допринесоха не малко за стопанската независимост на кукушани: отглеждането на тютюна, копринената буба, черничевите градини, мака и пр. Впрочем тая предприемчивост бе присъща изобщо на македонците, но това, което бе типично за кукушко, то бе хумурът. В цяла Македония кукушанинът бе известен като майтапчия. Не вярвам да е имало друг град, хората на който да имат толкова чудати прякори. Турнат ти някой прякор така сполучливо, че цял живот не можеш да се отървеш от него. Ще остане и на децата дори.

Пред очите ми са дюкянджиите от нашата махала, насядали на сянка под кичестия бряст до "Гемиджиев кладенец" и слушат с внимание статиите на вестник "Право"¹, който излизаше в Солун, или на "Вести"² - орган на българската екзархия, който излизаше в Цариград, или пък надвесени над италианското илюстровано табло "Ил Папагало"³, гадаят по картините хода на световните събития.

Често се научавахме, че в съседната до нас къща е пренощувала чета, че в града бил Чернопеев⁴ - събирал пари за революционната организация. Комитетът извършваше акции в града: убийство на някой осъден от Революционния комитет кукушанин. Най-силно впечатление ми направи атентатът, организиран над архиерийския наместник⁵ в града. Двама четници го нападнаха в черковния двор, когато той излизаше от черква. Обаче наместникът се защищаваше и остана само леко ранен. Изстрелите алармираха турската полиция и тя тръгна по дирите на четниците. Настигна ги в лозята. Там се завърза сражение, в резултат на което четниците бяха убити.

Заедно с други деца следяхме от хълма "Свети Георги" сражението между четниците и турската войска.

Дълго се коментираше по всички къщи това необикновено събитие. Почти всички дълбоко съжаляваха, че четниците не са успели да се скрият.

До нас достигнаха слухове за борбите на революционната организация против върховистите. Убийството на Сарафов⁶ и Гарванов⁷ дълго се коментираше в града от нашите бащи, коментирахме го и ние - младежите.

Учителите от града отвреме-навреме даваха театрални представления в салона на градската градина. В дъното на салона имаше сцена, на която са играни, освен "Многострадална Геновева", и "Свекърва" он Антон Страшимиров, "Иванко" от Друмев, "Скъперникът" от Молиер, а след освобождението, в краткия промеждутък до бягството ни - "Хъшове" от Иван Вазов.

В училищния салон на забавачницата също се изнасяха пиеси. Тук учителите и учителките, които бяха организатори и актьори, имаха по-голяма свобода при избора на пиесите. Спомням си добре драматизираната балада на Ботев - "Хаджи Димитър". Видяхме на сцената потъналия в кърви войвода и самодивите в бяла премяна. Зад сцената пееше хор: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." В салона бе тъмно, а сцената - осветена с бенгалски огън. Това представление изпълваше сърцата ни с чувство на сила и гордост. За нас вече нямаше никакво съмнение, че турската тирания ще бъде смъкната, щом народът може да откърми такива герои като Хаджи Димитър.

В града ни нямаше читалищна библиотека, но в училищната библиотека се намираха доста много книги. Не липсваха нито съчиненията на Ботев, нито на Иван Вазов. Още в Кукуш съм чел почти всички книги на Майн Рид и Жюл Верн. Получаваха се от София детските списания "Звездица"⁸, "Росна китка"⁹ и "Картинна галерия"¹⁰. Особено много се четеше романът "Джузепе Гарибалди"¹¹ със сюжет на борбите на италианския народ за национално освобождение. След Хуриета¹² притокът на български книги се засили. Имаше вече в града настоятел на български книги. Спомням си, че между другите книги особено впечатление направиха съчиненията на Алеко Константинов. 

В този град се роди и прекара детските си години Христо Смирненски.

Тома Бучков

Родният дом на Смирненски в Кукуш - Рисунка от Ал.Денков

Б е л е ж к и
Споменът се публикува с малки съкращения по ръкопис, който се намира в Институт по литература при БАН.

¹  П р а в о - всекидневен политически и обществен вестник, излиза с прекъсвания от 1910 до 1912г. в Солун. Издание на тъй наречените конституционни клубове, с реакционен характер. След спирането на "Право" започва да излиза "Беломорец".
²  В е с т и - политически, обществен, научно-литературен и духовен вестник. Излиза от 1898 - 1912г. като продължение на в."Новини" в Цариград. Редактори: Атанас Шопов и Д. Хр. Бръзицов. Издава го Екзархията в духа на официалната политика в България.
³  И л   П а п а г а л о - италиански хумористичен вестник. Същият се превежда на български и се издава в Ямбол през 1892 година. В Кукуш се продава италианското издание.
⁴  Х р и с т о   Ч е р н о п е е в - македонски войвода от лявото революционно крило на ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация). Чернопеев действа главно в Струмско и Кукушко. Заедно с отредите на Яне Сандански и Тодор Паница взема участие в боевете при свалянето на Абдул Хамид (1909г.). Името на Чернопеев е популярно между кукушкото население. Убит е във войната през 1915г.
⁵  Архиерийският наместник в Кукуш - Антим Върбанов, провежда великобългарска дейност, с която пречи на прогресивното македонско движение. Заради това е осъден от ВМРО на смърт.
⁶  Б о р и с   С а р а ф о в - македонски деец - върховист. Направил опит да унищожи здравото ядро на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и да я постави в услуга на двореца. Осъден от организацията на смърт и убит през 1907г.
⁷ И в а н   Г а р в а н о в - роден в Сливен, гимназиален учител в Солун. Прикрит върховист, успява да се промъкне в ръководството на ВМРО - да стане председател на централния комитет. Разкрит от революционната организация, осъден на смърт и убит заедно със Сарафов в 1907г.
Близките на Смирненски и болшинството от населението на Кукуш не одобряват идеологията и дейността на върховистите и подкрепят лявото революционно крило.
⁸  З в е з д и ц а - едно от най-разпространените илюстровани детски списания на времето. Излиза от 1892 до 1914г. в София. Редактор Н. Беловеждов. В него са поместени стихове и разкази от наши поети и писатели (Ив. Вазов, Петко Славейков, чичо Стоян и др.) и преводи, които развиват у децата любов към народното творчество, към книгата, към природата и родината. В Кукуш, през детството на Смирненски това списание се чете с увлечение от децата.
⁹  Р о с н а   к и т к а - илюстровано списание за деца. Излиза от 1905 до 1907г. в София. Редактор Иван Радославов.
¹⁰  К а р т и н н а   г а л е р и я - художествено оформено илюстровано списание за деца и юноши. Излиза с прекъсване от 1905 до 1925г. в София. Редактор - Георги Палашев. Отначало списанието в продължение на една година излиза само в картини, после се поместват стихотворения и разкази с възпитателно значение. Списанието е популярно в Кукуш.
¹¹  По това време на български език са издадени две книги за Гарибалди. "Гарибалди - черти из живота му", Пловдив, 1879г. Издава Хр. Г. Данов, преведена от Петър Иванов и "Животът на Йосиф Гарибалди" - Пловдив, Печатница Хр. Г. Данов, 1888г. Народна библиотека, Превел Д. Х. Иванов. Коя от тия две книги е била известна като роман за Джузепе Гарибалди не може да се установи.
¹²  Политически акт, извършен в Турция през 1908г. в резултат на младотурската буржоазна революция, с който бива възстановена конституцията от 1876г. Този акт се посреща с голяма радост от населението на Македония, тъй като чрез него се дават редица права на немюсюлманското население. Младотурците обаче скоро отменят дадените свободи и привилегии на народа.